"В него хляба, в него и ножа”, “Чуждият хляб — зъби кърши”, “Никой не е по-голям от хляба”: все мъдри мисли, предавани от поколение на поколение българи с безмерна гордост и родолюбие. 

Изделията, хлебни и тестени, са изконна част от българските история, бит и култура от много векове насам. Присъстват на всяка ежедневна трапеза, на специални случаи като празници и обреди под формата на декорирани питки. Част са от фолклора ни и заемат почетно място в множество пословици и поговорки още от незапомнени времена. 

Това, което прадедите ни не са знаели обаче, е колко бързо и лесно можеш да си поръчаш ценната храна в наши дни - прочети условията за доставка и плащане на ОГИ маркет и направи своята първа поръчка още сега. Но да се върнем на темата и да отговорим на въпроса какво прави хляба толкова магичен и специален.

Хлябът като част от българските трапези и обреди

Няма важно житейско събитие в живота на българина, което да не включва наличието на хляб под някаква форма. Най-честата вариация е кръгла обредна декорирана или недекорирана питка, която се поднася на щастливи поводи като сватби, кръщенета и народни обичаи, както и на тъжни събития като погребения. Не минава и Бъдни вечер, Коледа, Гергьовден без питка или баница, а на Великден тестеното изделие е особено специално, приготвя се по различна технология и се нарича козунак. 

Следователно, асоциациите са, че хлябът е свята и чиста храна, която съпровожда хората през най-съкровените им моменти. Традиционно се украсява със земни и селскостопански елементи като листа, гроздове или житни класове. Той носи плодородие, късмет, изобилие, благодат и е синоним едновременно на земно и духовно имане. Понякога се поръсва със сол, за да е вкусен житейския път, понякога - с мед, за да е сладък, което подсказва, че хлябът има силата да орисва и определя съдбата на човек. 

Хлябът като част от българския фолклор и култура

И до ден-днешен използваме фразата “насъщния хляб”, което показва, че в очите на българина той е синоним за устойчивост, корени и способност да се оцелява дори и в неблагоприятни обстоятелства. А историята помни множество случаи и епохи, в които народът е трябвало да се връща назад и да започне отначало, показвайки завиден дух и борбеност. 

За подобен смисъл, въплътен в мистичното понятие “хляб”, говорят и десетките пословици и поговорки, останали в националния фолклор. “Никой не е по-голям от хляба” е казал народът, което е поредната индикация за огромното му културно значение и отъждествяването му с прехраната и сигурния бит.

Какви са причините за мистичността и енергийните свойства, придавани на хляба от българите?

Причините, по всяка вероятност са много и най-разнообразни, като не е възможно да ги изчерпаме в настоящото изложение. Като ключови обаче ще посочим скромните две: мястото на хляба в Библията и християнската религия, както и неговите чисто хранителни свойства и питателност. Първата обяснява духовния елемент, а втората - практичния. 

Каквито и да са ви личните убеждения и методиките, по които “си изкарвате хляба”, няма как да отречете огромната му роля за формирането на вярванията и фундаменталните убеждения на българина.